Село Александрово е на 10 км.от Сл. Бряг и на 15 от Несебър. Село като всички други, с тази разлика че тук бабите смятат в Евро,  собственичката на „заведението – магазин” заляга на учебниците по английски, а цените на  имотите скочиха 10 пъти за последните 2 години. Така е защото в селцето има 60 къщи, 12 от които са купени от чужденци, предимно англичани. Впрочем, местните на всички лепват етикета “Англичанин” – на шотландеца, на германеца и дори на гърците, нищо че те са си заболи гордо гръцко знаме на портата.

      Хората от село са дружелюбни и все търсят комуникация с “англичаните”, но напразно, не само че говорят на различни езици, но и никак не се разбират.Един юлски ден дядо Кольо решава че е крайно време да помогне на съседките си англичанки да си оправят  двора. Дели ги само една оградка, но при островитянките буйната българска растителност е развъдила змии. Дядо Кольо се срещтнал със змията, докато си прекопавал доматите, и няколко дни умувал как да обясни,че трябва да се окоси тревата, за да не се въдят змийте. Накрая грабнал косата, и застанал на границата на на двата двора. Англичанките го гледали изумено и неразбиращо. За да бъде по- ясен дядо Кольо, сочи себе си, сочи съседките си, и замахва с косата енергично, няколко пъти така , докато вцепенените от ужас англичанки не надали такъв писък, че могли да събудят и покойниците в гробището по- надолу. Дядо Кольо се видял в чудо, тръгнал към тях да им обясни че само с  косата ще направи на тревата “храс- храс”, а те отскокнали назад и пищели още по силно. Накрая се отказал да им прави услуга,и още се чуди как така, не разбират че с косата ще реже тревата , а не тях. А, иначе англичанките са мирни хора, и дори преподават Английски на децата в училището в близкотосело. Безплатно.

На съседната улица пък живее Стив – млад англичанин, но много важна личност в селото. Уважават го и  българи и чужденци. Мнозина от последните са си купили къщите тук чрез неговата агенция за недвижими имоти. Стив сега живее целогодишно в Александрово със съпругата си – също англичанка . Каквато и грижа да налегне хората от селото, веднага тичат при Стив, не само за да продадат къща или двор, но и за лични и обществени дела.. А иначе, Александрово си има кметска намесничка, но  тя е така заета да обслужва личните си и партийни интереси, че не остават пари и време , нито за инфраструктурата, нито за хората. Е, за това пък Александрово е извадило късмет със Стив, който е истинският кмет и мисли за бъдещето в цифри. Той вярва, че догодина от 12 чуждестранните семействата ще станат минимум 30 и предлага да събере по 500 евро от тях за да оправи улиците. Защото, казва той, за един българин тази сума е голяма, докато на  нашите хора  е по джоба, и  щом искаме улици, ще си ги направим. Звучи различно от предизборни локуми, нали? Ако можеше да се кадидатира за кмет, сигурно е, че ще бъде избран с абсолютно мнозинство.

Какво друго освен улици им липсва на англичаните?  Почти нищо, имат си сателити, интернет, и всички белези на цивилизацията, с изключение на една малка подробност – млякото. Англичаните с почуда откриват, че като си поръчат чай, им носят топла и бистра водичка. За тях чай означава чай със нещо, по възможност мляко, същото се отнася и за кафето. Уви, в Александрово няма от къде да си купят мляко, а демокрацията така ликвидира ТКЗС-то, че от пълен обор с говеда пощади само една единствена крава, която не смогва да отговори на английските потребности. На всичкото отгоре, май собственика й ще я коли, заради скъпата храна през зимата , и с това се слага край на надеждата за следобедният чай, така важен за английските хора.

На въпросът „ защо избра да живееш  точно в Александрово?” вторият отговор  почти винаги е „ .... защото тук няма цигани” . Удивително е, да разбереш ,че англичаните различават българите от циганите и то много добре. Както казва ирландеца от „горната махала”  -„... и у нас имаме цигани, и те са различни от другите хора. Циганите са си цигани навсякъде по света...” и отпива глътка българска бира за да смени темата. Трябва да знаете, че европейците избягват да говорят за политика и религия, това са теми за сред най- близките. Но, какво да правим ние българите, като не млъкваме и само това ни е на езика!? Или англичаните ни чувстват вече много близки, или сме ги побългарили, но спокойно можете да бистрите политиката с тях в кръчмата, стига да знаете английски ,защото техният Български за сега се простира до „да” „добре” и „сметката”.

Месните жители на Александрово също говорят чужди езици, или поне един – Турски. Така е, та нали са изселници от Беломорска Тракия, и разказват за онова време, когато в родните им села, вече днешна Турция, дошли войниците една сутрин и им казали „утре впрягате воловете, натоварвате каквото можете, и имате две възможности,или към Диарбекира или към Българско. После, които намерим тука- на дръвника”. Хорицата оставили къщи, имоти, покъщтнина и си тръгнали с дрехаите на гърба към неизвестното, като нито за миг не се осъмнили, че вярната посока е към България, за добро или за зло. Тогава се случило дъждовен период и холерата застигнала нашите мокри и бездомни българи някъде по път. Всяко семейство загубило поне по едно дете или старец. Доста пострадали тези хора, но още пазят мили спомени за родната земя и за езика на онзи  край. И не се намира в тях нито омраза, нито мъст към мюсюлманите наоколо, дори напротив, често разказват за приятелството, трудолюбието и за честността на нашите турци, и ги рисуват винаги в добра светлина. Както все повтаря дядо Петко „.. аз вяра имам повече на турчин от колкото на българин, защото турчина има страх от Алаха, а нашите мошенници от нищо не ги е страх.”и отваря приказка за приятелят си Хасан.

Александрово - бисер сред мъниста, или остров на българщина сред земята която местните наричат „долината на широките гащи”. Там където по радиото се лее по-често турски кючек, от колкото радио Хоризонт, Там сред онези села, по чийто мегдани вечно се таркаля по някой брат-ром с биричка в ръка, там е то, селото на англичаните.

Стари къщи в селото за продаване вече няма. Последната къща с двор от декар и 400м.се купи за 85 000 Евро и държи рекорда за стара къща.  Дворните места се броят на пръсти, цената им е до 35 евро на квадратен метър, търсят ги предприемчеви българи с намерение да построят къщи за англичаните. Вече няколко строителни бургаски фирми се ориентираха към подобна инвестиция. Още по-вече е и по джоба на обикновенният човек. От новопостроените  къщи останаха само две и цената им към момента е до 800 Е на кв.м.

   Това лято се завиши търсенето на къщи със самостоятелен двор до 30 км от морския бряг. Тази тенденция се засили и от гъсто застроените курортни комплекси, където цените на апартаментите ново строителство паднаха до 600-700 евро за кв.м. Все повече чуждите туристи откриват в българските села  прекрасни възможности за почивка и инвестиция в имоти. Така и нашите баби и дядовци станаха по-заможни, и селата ни станаха по-живи и пъстри. “Само че защо чак сега... със съжаление подвиква дядо Петко към двете англичанки крачещи с късите си панталонки по площада, ... защо не ми дойдохте преди 25 години, кога бях по-млад, а сега идвате..”закачливо ги задява дядото, а лейдитата го даряват със доволни  усмивки през рамо и продължават по калдаръмената уличка към собствената си къща..